Румъния – маратонецът, който тича назад
До неотдавна Румъния бе давана за пример сред страните от бившия източен блок заради усилията си в борбата с корупцията и стремежа към демократизация. Страната преодоля тежка икономическа криза и започна да постига високи темпове на растеж, превръщайки се през 2017 г. в най-бързо растящата икономика в ЕС.
В края на тази година обаче Румъния бе предупредена от европейските си партньори, че е поела в грешна посока. Състоянието на правовата държава стана предмет на резолюция на Европейския парламент (ЕП), който изрази „дълбоко безпокойство“ от реформите в правосъдието и наказателното законодателство. ЕП посочи, че засега няма да задейства процедура срещу Румъния по чл. 7 от Договора на ЕС, подобно на Полша и Унгария, но първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс уточни, че Брюксел няма да се поколебае да изправи Румъния пред съда, ако правилата на съюза бъдат нарушени.
„Би било трагедия, ако в последния километър от маратона започнете да тичате в обратната посока“, предупреди Тимерманс в началото на годината.
Ябълката на раздора – правосъдието
Съдебната реформа и промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс се превърнаха в ябълката на раздора между управляващи и опозиция, президент, представители на съдебната система и международни партньори, включително ЕС и САЩ.
Социалдемократическата партия (СДП) и коалиционният й партньор, Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ), твърдят, че в Румъния съществува „паралелна държава“, която под прикритието на борба с корупцията се опитва да управлява страната, подслушва незаконно милиони румънци и с подправени доказателства хвърля в затвора невинни хора. Промените в правосъдното и наказателното законодателство, а защо не и един закон за амнистия и помилване, ще спрат тези „злоупотреби“, е тезата на управляващите.
Превърналата се в „емблема“ на борбата с корупцията Лаура Кодруца Кьовеши бе отстранена през юли от Националната дирекция за борба с корупцията, след като министърът на правосъдието я обвини в превишаване на правомощия, намеса в дела и накърняване на имиджа на Румъния в чужбина. През есента министърът поиска с подобни доводи и отстраняването на главния прокурор Аугустин Лазар, който не пестеше критики към нововъведенията в съдебната система.
Мнозина анализатори и опозиционни политици видяха във всичко това желание да се спре борбата с корупцията, да се подчини политически правосъдието и не на последно място – да се решат съдебните проблеми на лидера на управляващата партия Ливиу Драгня и на редица други политици, разследвани и съдени за корупция и злоупотреба със служебно положение.
Критиките на национално равнище бяха потвърдени през април от Групата държави за борба с корупцията към Съвета на Европа, през октомври – от консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа, т. нар. Венецианска комисия, а през ноември – и от Европейската комисия, която заяви, че Румъния се отдалечава от целта за приключване на наблюдението по Механизма за сътрудничество и проверка. Европейската комисия поиска преразглеждане на въпросните закони, спиране на всички уволнения и назначения на висши прокурори и формулира нови осем препоръки към Букурещ.
„Румъния не само демонстрира застой в процеса на реформи, но и се връща към въпроси, считани за приключени, и прави крачки назад по теми, по които през последните 10 години отбелязваше напредък“, заяви Франс Тимерманс, когато представи доклада на ЕК.
Президентът Клаус Йоханис бе още по-категоричен: „Румъния се върна там, където беше преди присъединяването към ЕС“.
Последователи на Виктор Орбан
Същевременно управляващите в Букурещ засилиха антиевропейския дискурс.
„Ние не можем да приемем повече румънците да бъдат наставлявани или да се искат от тях неща, които не се искат от другите“, заяви румънският премиер Виорика Дънчила след огласяването на доклада на ЕК. Лидери на СДП обявиха планове да оспорят документа пред европейските институции, а коалиционният партньор Калин Попеску Таричану каза, че трябва да се оспори самото естество на Механизма за сътрудничество и проверка.
Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня заяви, че Румъния е обвинявана за неща, които се случват навсякъде в Европа. „Поискаха ни да спрем законови процедури за назначаване и освобождаване на главни прокурори, да не зачитаме решения на Конституционния съд, да променим собствената си конституция“, обобщи силният човек в Букурещ и заяви: „Румъния никога няма да приеме да бъде третирана като второкласна страна. Ние обичаме лидерите на ЕС, уважаваме ги, но искаме да имаме право на собствено мнение“.
Особено остра бе реакцията в Букурещ, когато от Европейската комисия предупредиха Румъния да не използва референдума през октомври за дефиницията на брака в конституцията, за да подклажда хомофобия. „Не мисля, че трябва да продължаваме с идеята за „политическа коректност“, за да се харесваме на „високите порти“, заяви по този повод Ливиу Драгня.
Определянето на брака в конституцията като съюз между мъж и жена, вместо като съюз между съпрузи, както е в момента, не бе одобрено заради ниска избирателна активност. Мнозинството румънци не отидоха до урните, опасявайки се, че гласът им може да бъде възприет като израз на подкрепа за СДП, която активно пропагандираше инициативата. Социологическите сондажи показват, че управляващата партия е загубила над 15 процента от електоралната си подкрепа през двете години управление.
Управляващите в Букурещ се разсърдиха и на Европейския парламент, който осъди употребата на прекомерна сила от страна на жандармерията по време на протест на румънската диаспора на 10 август (сълзотворен газ и над 400 ранени). Европарламентът бе обвинен, че мери с двоен аршин, защото не е реагирал по сходен начин при потушаването на протестите в Каталония например.
Ливиу Драгня и неговите съюзници заимстваха тезата на унгарския премиер Виктор Орбан, че американският милиардер Джордж Сорос е в основата на гражданското недоволство и нарекоха протестиращите румънци „соросоиди“. Многонационалните компании също бяха посочени като подстрекател на протестите.
За да изгради положителен образ на Румъния в чужбина, управляващата коалиция се върна към отменения преди присъединяването към ЕС закон за обидата и клеветата. Внесен в парламента законопроект предвижда наказания за онези, които клеветят Румъния в чужбина. През последните години управляващите в Букурещ все по-активно използват медиите за политическа пропаганда, разчитайки основно на две големи медийни групи, собственост на близки до управлението лица – Ромъния ТеВе и Антена 3. Въпреки това Румъния се задържа на 44-то място в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ през 2018 г. и е страната с най-свободни медии в региона.
Политическа нестабилност
Най-силното противоборство на политическата сцена в Румъния тази година бе между управляващата коалиция и президента Клаус Йоханис, който обяви, че ще се кандидатира за втори мандат на изборите догодина.
СДП и АЛДЕ положиха големи усилия, за да ограничат до минимум правомощията на държавния глава, особено по въпросите за назначаване на висши прокурори. Президентът Йоханис бе притиснат на няколко пъти от Конституционния съд да изпълни искания на правителството, превръщайки се в нещо като „нотариус“, който само подписва изпратените му документи. Драгня и Дънчила дори го пренебрегнаха, обявявайки през май решение Румъния да премести посолството си в Израел от Тел Авив в Ерусалим. Това породи конфликт между институциите, а държавният глава неколкократно поиска оставката на премиера.
През годината социалдемократите постоянно заплашваха президента с процедура по импийчмънт, а миналата седмица Ливиу Драгня обвини Йоханис в държавна измяна заради съмненията му, че при тези условия Румъния ще се справи с ротационното председателство на ЕС от 1 януари 2019 г. Само два месеца преди старта на румънското председателство заради вътрешни разногласия се оттегли и делегираният министър по европейските въпроси Виктор Негреску, който координираше подготовката.
Виорика Дънчила е третият премиер на СДП за период от две години. Лидерът на партията Драгня не може да поеме официално поста заради условна присъда за изборни злоупотреби. При управлението на СДП и АЛДЕ в правителството се смениха над 70 министри, главно заради разногласия сред социалдемократите.
Влиятелни фигури от СДП, сред които популярната кметица на Букурещ Габриела Фиря, поискаха през септември оставката на Драгня, като го обвиниха в авторитарно управление и рушене на имиджа на партията. Вътрешнопартийната съпротива обаче бе бързо потушена, а дисидентите – изхвърлени от партията или правителството, или лишени от ръководни длъжности. В коментари за политическата ситуация в страната все по-често се използва понятието „диктатура“.
Политическото противопоставяне ще се засили още повече следващата година, тъй като през май са изборите за Европейски парламент, а в края на годината Румъния ще избира президент. Лидерът на АЛДЕ Калин Попеску Таричану има амбиции към поста, но е малко вероятно да получи подкрепата на по-големия си коалиционен партньор. Румънски медии спекулират, че президентството е голямата мечта на Ливиу Драгня, който обаче от юни т.г. има и ефективна присъда – три години и шест месеца затвор на първа инстанция за подстрекаване към злоупотреба със служебно положение. Срещу него се води и разследване за злоупотреба с еврофондове. Президентът и опозицията обвиняват Драгня, че руши всичко постигнато до момента от Румъния, само за да се спаси от затвора.
Икономически проблеми
Правителството на СДП и АЛДЕ се придържа към политика на намаляване на данъците и увеличаване на заплатите и пенсиите, което изисква високи приходи в бюджета. Управляващите в Букурещ обявиха, че разчитат на инвестиции, усвояване на еврофондове и публично-частни партньорства, но политическата нестабилност и данъчната непредвидимост не спомагат за това.
Европейската комисия очаква Румъния да бъде единствената страна от ЕС, която да наруши тази година изискването за три процента дефицит. Според ЕК дефицитът ще възлезе на 3,3 процента от БВП през 2018 г., а до 2020 г. ще нарасне до 4,7 на сто. В есенната прогноза на Комисията Румъния е определена като държавата с най-лоша фискална политика в съюза.
Румъния все още няма приет бюджет за следващата година, а мнозина смятат, че това се дължи и на проблеми с изпълнението на настоящия, който бе ревизиран два пъти от лятото насам.
Тази седмица правителството представи изненадващ пакет от мерки, който включва нови данъци за банките, енергийните и телекомуникационните компании, таван на цените на природния газ до 2022 година и възможност за отказ от задължителната частна пенсионна система. Според разчетите новите мерки следва да донесат допълнителни приходи в бюджета от 10 милиарда леи (2,45 милиарда долара). Предложенията обаче доведоха до най-големия спад от 7 години насам на водещия индекс на Букурещката фондова борса.
Президентът Клаус Йоханис заяви, че новите фискални мерки ще хвърлят икономиката в хаос и ще доведат до поскъпване на живота на румънците. Вестник „Адевърул“ излезе със заглавие, че „правителството на СДП е по-вредно от световната криза през 2008 г.“
През годината в Румъния се разрази епидемия от африканска чума по свинете, която глътна над 44 милиона евро от бюджета за обезщетения на хиляди фермери. Властите в Букурещ обявиха, че ще опитат да си възстановят средствата от Европейската комисия. Европейски представители предупредиха, че обезщетения се отпускат, само ако властите докажат, че са изпълнили задълженията си за превенция на разпространението на болестта. От докладите на ЕК за минали години става ясно, че в случая на Румъния не е направено всичко необходимо.
София Георгиева, БТА
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
(!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.