Home»СВЕТОВЕН ОБЗОР»Събиране на семейства: горчивина за близките на отвлечените от Пхенян южнокорейци

Събиране на семейства: горчивина за близките на отвлечените от Пхенян южнокорейци

От понеделник някои южнокорейци имат шанса най-сетне отново да се видят със своите близки, които живеят в Северна Корея. И това оставя усещане за горчивина у Хуан Ин-чхол, който близо половин век очаква завръщането на баща си, чийто самолет бил отвлечен от Пхенян.

Хуан бил двегодишен, когато в края на 1969 г. баща му Уон заминал в командировка, от която така и не се върнал. Хуан прекарал живота си в надежда бащата, когото познава само от снимки отпреди повече от петдесет години, да се върне.

Десетки южнокорейци преживяват трогателни срещи с членове на семейството си, които живеят в Северна Корея и които не са виждали от Корейската война (1950-1953 г.).

Никой от тези хора обаче не е сред хилядите южнокорейци, които според Сеул са били похитени от Пхенян.

„Да видиш тези семейства отново заедно е нещо прекрасно, но никоя от тези организирани срещи не е решение на проблема“, казва Хуан.

„Надявам се и аз да видя отново моя баща. Надявам се той да доживее това“.

Уон бил един от пътниците при вътрешен полет на самолет на авиокомпания „Къриън еър“, отвлечен през декември 1969 г. от севернокорейски агент. В самолета имало 47 пасажери и четиричленен екипаж.

Няколко месеца по-късно 39 души били върнати в Южна Корея, но не и Уон, който работел за южнокорейската телевизия Ем Би Си.

Някои пътници казали, че той бил отведен, след като оказвал съпротива по време на сеансите за индоктриниране и поставял под съмнение севернокорейската идеология.

„Същото, което може да е почувствал баща ми“

Всичко, което Хуан знае за баща си, е от разказите на близките му.

В началото майка му го уверявала, че татко му работи в САЩ и ще се върне за Коледа.

„Чаках Коледа, но той не си дойде“, спомня си Хуан. Накрая си казал, че баща му ги е изоставил. „Мислех си, че не ни обича. Бях съсипан“.

Когато бил деветгодишен, неговите чичовци му казали истината.

Хуан бил изгубил всякаква надежда, докато през 2000 г. Сеул и Пхенян започнали да организират срещи на разделени от войната семейства – като тези от понеделник в севернокорейския планински курорт Кумган.

През 2001 г. една от стюардесите от полет HL-5208, Сон Кьон-хи, все още задържана в Северна Корея, успяла да се види с майка си на една от тези срещи.

Болката на Хуан станала още по-силна, когато собствената му дъщеричка навършила две години, на колкото бил той, когато бил отвлечен баща му.

„Мисълта, че може да бъда лишен от дъщеря си, беше толкова мъчителна. Почувствах това, което и баща ми може бил е чувствал“, казва той.

Пет години по-късно обаче от Червения кръст му съобщили, че не са в състояние да кажат дали баща му е жив или не.

Пхенян почти никога не е признавал извършването на евентуални отвличания, което затруднява усилията за организиране на срещи със семействата.

Времето е ограничено

Южнокорейското правителство изчислява на близо 4000 гражданите на страната, похитени от Севера след края на Корейската война. Някои изчезнали по време на разходка по плажа, други били рибари, чийто кораб повее не се върнал…

Според южнокорейското министерство на националното обединение Северна Корея продължава да държи 516 души, но едва 19 от тях са успели да се срещнат за малко със семействата си.

В Южна Корея въпросът за отвличанията не е толкова отразяван от медиите, колкото в Япония, въпреки че числата са несъпоставими.

През 2002 г. Северна Корея призна, че е отвлякла 13 японци. Пет месеца по-късно на петима от тях беше разрешено да се върнат в Япония. Пхенян твърди, че останалите осем са мъртви, но не е представил доказателства. Токио смята, че отвлечените са най-малко 17, и подозира, че изчезването на десетки други японски граждани е дело на севернокорейските служби.

„За нас е толкова трудно да се срещнем с близките си, колкото да уловим звезда в небето“, отбелязва Хуан.

Той оставил всяка надежда за официална среща и започнал самостоятелно издирване. Дори изгубил работата си при един издател.

Хуан е убеден, че баща му е жив, осланяйки се на твърденията на посредник, който му дал сведения, каквито само много близък човек би могъл да има.

Не разполагал със снимка, нито имал пряк контакт, а планът му да прехвърли баща си в Китай през 2013 г. не довел до нищо.

„Съставих си списък с причини да продължа и да се откажа“ от издирването. Единственото основание да се откажа са трудностите“, казва Хуан.

Времето обаче е ограничено. Ако е жив, баща му ще стане тази година на 81 години. “Франс прес”/БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.