Home»АНАЛИЗИ»България и Полша – първи жертви на руската стратегия „Разделяй и владей“

България и Полша – първи жертви на руската стратегия „Разделяй и владей“

Москва избра най-мощното си притежание – енергията, заплашвайки да спре доставките на газ за други страни след Полша и България, което разтърси Европа и е почти сигурно, че ще постави на изпитание солидарността на континента.

След месеци на мащабни санкции Русия започна да използва най-мощния си експортен продукт като лост за контраатака и да удари Европа там, където я боли най-много.

Решението за прекратяване на доставките на природен газ за двама членове на НАТО е най-твърдият отговор на Русия на западните санкции, наложени заради нахлуването ѝ в Украйна.

Този ход, осъден от европейските лидери като „изнудване“, разкри слабостта и разделението на континента. Дали обаче той ще раздели още повече членовете на Европейския съюз, или ще осигури по-голяма солидарност, предстои да разберем.

„Това е класическа стратегия „разделяй и владей“, каза Симоне Талиапиетра, старши научен сътрудник в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.

Решението „е безпрецедентно и илюстрира използването на газа от страна на Русия като геополитическо оръжие“, казва Таляпиетра пред Daily Sabah.

„Това в крайна сметка е ключова цел на решението на Русия за плащане в рубли: Да раздели европейските държави и да се опита да използва това разделение“, добави той.

Ескалацията следва указа на руския президент Владимир Путин от миналия месец, според който страните, които Москва смята за „неприятелски“, трябва да плащат за газ в рубли по нова схема за плащане.

Механизмът задължава купувачите да депозират евро или долари в сметка в „Газпромбанк“, които след това се конвертират в рубли, да внесат средствата в друга сметка, собственост на чуждестранния купувач, и да преведат плащането в руска валута на „Газпром“.

Ситуацията раздели държавите – членки на ЕС, по въпроса дали ще бъдат нарушени санкциите, ако те използват руския механизъм.

Трудността за европейските купувачи се състои в това, че постановлението изисква от купувачите да открият и сметка в рубли в „Газпромбанк“, в която техните плащания в евро или долари да бъдат депозирани след конвертирането им в руска валута.

Миналата седмица официални представители на ЕС, заявиха, че ако купувачите от ЕС декларират, че плащанията им за газ са завършени, след като плащането е извършено в евро и преди да бъде конвертирано в рубли, санкциите няма да бъдат нарушени.

„Полша и България са в правото си да се противопоставят на новия механизъм за плащане и да се придържат към първоначалните си договори за заплащане на газа, според Мачей Заневич, анализатор на енергийната политика в Полския институт за международни отношения (PISM).

„В договора изрично се споменава валутата, в която се извършват плащанията, а тя е долари или евро“, каза Заниевич пред Daily Sabah.

Според Таляпиетра и Заниевич спирането на газа не поставя веднага Полша и България в тежка ситуация.

„Полша се подготвя за този сценарий от години, а България използва малки количества газ, които могат да бъдат заменени сравнително лесно“, каза Заниевич.

Към това се прибавя и фактът, че на континента настъпва лято, което прави газа по-малко необходим за домакинствата. Освен това се очакваше договорите на Полша и България да приключат по-късно тази година – и двете страни заявиха, че не желаят да ги подновяват.

Проблемът ще бъде сериозен за България през следващата зима, отбеляза Заниевич, но заяви, че страната може да получава газ от Румъния и скоро ще започне да внася 1 млрд. куб. м годишно от Азербайджан чрез нов интерконектор, свързващ я с Гърция.

„Зимата е най-добрият съюзник на г-н Путин. ЕС не може да се окаже неподготвен през октомври 2022 г.“, подчерта Таляпиетра.

„Нуждаем се от силна и координирана реакция на ЕС по отношение на съвместното закупуване на газ, попълването на хранилищата, дизайна на енергийния пазар на ЕС – и, разбира се, от интелигентни санкции върху руските петролни и газови потоци към Европа“, отбеляза Таляпиетра.

България и Полша са и транзитни държави за руския газ, каза той. Газпром поясни, че в случай на „неразрешено изтегляне“ на руски газ от транзитните обеми за трети страни, доставките за транзит ще бъдат намалени с този обем.

Прекъсването на газа и заплахата на Москва, че други страни могат да бъдат следващите, предизвикаха тревога в ЕС, чиито 27 държави все още не са успели да се споразумеят за пълно ембарго върху руския внос.

Германия, най-голямата икономика на континента, и Италия са сред най-големите потребители на руски природен газ в Европа. Те обаче предприемат стъпки за намаляване на зависимостта си от Москва.

Берлин се стреми да изгради терминали за внос на втечнен природен газ, което ще отнеме години, а Италия е сключила споразумения с Алжир, Азербайджан, Ангола и Конго за доставки на газ.

Преди това Германия заяви, че може да се откаже от руския петрол до края на годината, но отхвърли идеята за незабавна пълна забрана на вноса. Миналата седмица обаче тя сигнализира, че може да се присъедини към други държави членки, тъй като се надява скоро да намери начин да замени руския петрол с доставки от други източници.

„Не е изненада, че Кремъл използва изкопаемите горива, за да се опита да ни изнудва“, заяви миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Днес Кремъл за пореден път се провали в опита си да посее разделение между държавите членки. Ерата на руските изкопаеми горива в Европа е към своя край“, подчерта тя.

ЕС се стреми към единен фронт, противопоставяйки се на стремежа на Москва да наложи новата си система за разплащане на газа, но Заниевич заяви, че „някои компании се уплашиха и вече виждаме, че се съгласиха да плащат в рубли за газа“.

Ключовият въпрос, отбелязват анализаторите е „Ще последват ли всички европейски държави указанието на ЕС да плащат само в евро/долари, както е посочено в договорите? Или някои от тях ще решат да тръгнат по свой собствен път, съобразявайки се с руското искане?“

Русия доставя около 40 % от природния газ на Европа, предимно по тръбопроводи. Доставките през миналата година са били около 155 млрд. куб. м, от които 52 млрд. куб. м през Украйна или близки маршрути.

„Страните от ЕС са доста силно зависими от руския газ“, каза Заниевич. Подготвят се планове, но той предположи, че в момента не се обмисля ембарго върху тази стока.

Относно възможностите на Европа Заниевич припомни, че в началото на март Европейската комисия представи предложение за план за намаляване на зависимостта от руския газ.

„Това включва увеличаване на вноса на втечнен природен газ, увеличаване на доставките от Азербайджан, но също така и увеличаване на производството на биометан“, каза той. Освен това се планира да се намали потреблението чрез замяна на газа с възобновяеми източници и повишаване на енергийната ефективност.

В допълнение към плановете на Комисията, ЕС може също така да увеличи използването на атомни и въглищни електроцентрали и да използва течни горива в някои газови електроцентрали.

„Въпреки това, дори и да се вземат предвид всички тези стъпки, ако Русия прекрати напълно доставките на газ за ЕС, няма да е възможно да се замени около една трета от внесения от нея газ през тази година. Това би изисквало намаляване на промишленото потребление, например“, отбеляза той.

Но все пак Русия би претърпяла още по-големи загуби, в случай че спре всички потоци към Европа. Приходите от износа на газ и петрол за ЕС надхвърлят военния бюджет на Русия. Това би било огромен удар за Русия.

Като цяло, от стратегическа гледна точка, според експертите Русия „се е простреляла в крака”.
„Макар че в краткосрочен план „руската газова тояга” може да уплаши някои държави от ЕС, в дългосрочен план този „подход” само ще затвърди мнението им, че Русия е ненадежден партньор“, отбеляза Заниевич. Ален Лепан, „Дейли Сабах”/БГНЕС

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.