Home»АНАЛИЗИ»Европейският парламент бе разтърсен след европейските избори, на които популистите и Зелените се представиха силно

Европейският парламент бе разтърсен след европейските избори, на които популистите и Зелените се представиха силно

Въпреки силния резултат на популистите от вчера, проевропейските партии успяха да сдържат надигането на евроскептичните сили на изборите за Европейски парламент, белязани от висока избирателна активност и засилване на позициите на Зелените в новия състав на ЕП.

Разпиляването на гласовете обаче предвещава трудни взаимоотношения между групите в парламента, тъй като нито една от първите четири няма абсолютно мнозинство без другите три.
Ето пет урока от тези избори.

Кой печели, кой ще заеме постовете?

От частичните временни резултати става ясно, че нито една от големите проевропейски формации не може да претендира, че е победила.

Двете най-силни – десноцентристкият блок на Европейската народна партия (ЕНП) със 178 прогнозни места и социалдемократите (със 152 места) – загубиха съвместното си мнозинство за първи път от 1979 г. Процесът по определяне на председател на Европейската комисия и на това кой ще заеме основните постове в ЕС ще бъде променен, твърди френският анализатор Франсоа Есбур, без да се позволява на либералите и центристите от АЛДЕ (със 108 места) да поемат юздите, нито на Зелените (с 68 места) да се превърнат в балансьор.

„Всяка от тези сили може да претендира, че й принадлежи част от победата“, твърди Себастиен Меяр, директор на института „Жак Делор“.

ЕНП, която е на първо място, предяви искане председател на Европейската комисия да стане нейният кандидат, баварецът Манфред Вебер. Онези, като френския президент Еманюел Макрон и холандския премиер Марк Рюте, които се противопоставят на номинацията на „водещия кандидат“ (т. е. председател на Комисията да стане лидерът на групата, спечелила най-много места в Европарламента), са със засилени позиции, което ще доведе до сложни преговори.

„Няколко политически групи, смятащи се за победители, могат да претендират за упражняване на влияние при определянето на председателя и програмите на Европейската комисия. Това повече от всякога тласка ситуацията към коалиционно споразумение между тези четири политически сили (ЕНП, социалдемократите, АЛДЕ и Зелените), всяка от които може да твърди, че й принадлежи част от победата“, подчертава Себастиен Меяр.

Възход на евроскептиците и популистите

Популистките и евроскептичните сили са със засилени позиции след изборите. Въпреки това те не постигнаха очакваните по-високи резултати, особено в Италия и Финландия, а техните дълбоки различия създават риск да попречат на способността им да сформират хомогенна коалиция в новия Европарламент, твърдят анализаторите.

Във Франция Националният сбор зае първото място с резултат, според прогнозните резултати, между 23 и 24 процента от гласовете, което е стабилен резултат в сравнение с изборите през 2014 г. (24,9 процента) и по-силен от този на листата на президентското мнозинство (около 22,5 процента); в Германия коалицията ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел остава на първо място, но крайнодясната „Алтернатива за Германия“ постигна целта си, получавайки 10,5 процента (при 7,1 процента през 2014 г.).

В Унгария националистическата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан спечели убедителна победа с 56 процента от гласове, изпреварвайки с повече от 45 процента левоцентристката опозиция и крайната десница, сочат прогнозните резултати.

В Италия прогнозните резултати показаха, че партия „Лига“ на Матео Салвини печели убедителна победа с резултат между 27 и 31 процента от гласовете, което е малко по-слаб резултат от очаквания.

В страните от Северна Европа партия „Финландците“ постигна силен резултат, но не толкова силен, колкото предвещаваха социологическите проучвания. В Швеция партия „Шведски демократи“ получи тази неделя чувствително по-голяма подкрепа с резултат от 16,9 процента (за сравнение с 9,67 процента през 2014 г.).

Европейски представители в Брюксел се опасяваха, че популистите може да спечелят общо до 200 от 751-те места в ЕП, но това няма да стане, казва Есбур, съветник в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, според когото популистите ще имат „между 78 и 110 до 115 депутати“.

Още повече че „те имат доста доста различни гледни точки по въпроси от жизненоважен интерес, като например отношенията с Русия“, отбелязва експертът.

Зелена вълна

Германските Зелени почти удвоиха резултата си – на тези избори те спечелиха 20,5-22 процента, а през 2014 г. – 10,7 процента. Зелените се представиха силно и във Франция, където тяхната листа спечели третото място, получавайки 12-13 процента от гласовете при 8,9 процента през 2014 г. Френските Зелени са с по-добър резултат от традиционната дясна партия „Републиканците“ (около 8 процента).

Мобилизацията около 16-годишната шведка Грета Тунберг, която събра стотици хиляди млади европейци по улиците през последните месеци, даде видими резултати, макар че по-голямата част от гимназистите, които масово взеха участие в демонстрациите, още нямат право на глас.
Във Финландия Зелените са политическата формация, която подобри най-много своя резултат, печелейки близо 15 процента от гласовете.

„Зелените, които традиционно сформират хомогенна и сплотена група в Европейския парламент, със сигурност ще запазят съюза помежду си“ със своите 67 места, казва Манюел Лафон-Рапнуй, директор на парижкото бюро на Европейския съвет за външни отношения, без да изключва възможността за евентуално прехвърляне на депутати „дезертьори“ от редиците на отслабените социалдемократи.

Висока избирателна активност

Опровергавайки прогнозите, европейските избиратели гласуваха масово: избирателната активност достигна 51 процента в 27 страни членки на ЕС, сочат данни на Европейския парламент.

В Германия избирателната активност е била 59 процента (с 11 процента повече от 2014 г.), а във Франция, по данни на социологическите агенции – между 51 и 54 процента – с 7-10 процента по-висока от тази на изборите за ЕП през 2014 г. и най-високата от 1994 г.

В няколко други страни се наблюдава същата тенденция: около 35 процента бе активността в Испания (24 процента през 2014 г.), 15 процента в Полша (около 7 през 2014 г.) и 17 процента в Унгария (11,5 процента през 2014 г.).

На изборите досега активността не спираше да намалява, като през 2014 г. тя спадна до 42 процента.

Партията на Брекзит е първа във Великобритания

Както се очакваше, Партията на Брекзит на Найджъл Фараж, привърженик на безкомпромисния Брекзит, зае първото място в прогнозните резултати с 31,5 процента от гласовете, съобщи Би Би Си. Фараж предрича „голяма победа“ за партията си, което засилва възможността за излизане на Великобритания от ЕС без сделка.

Британците, които е планирано да напуснат съюза най-късно на 31 октомври, гласуваха първи в четвъртък на изборите за Европарламент, които трябва да са последни за тях.

В отговор ирландските им съседи масово подкрепиха проевропейските сили. Ан Шаон, Франс прес.

Източник: БТА

___________ (!) Всички права на публикуваните новини, статии и снимков материал са запазени. Новините, статиите и снимковият материал не могат да бъдат използвани без изрично разрешение, дори да се посочва източникът им.